Карате за напреднали.
У нас концепцията за приемане на Карате, като вид изкуство или само като спорт е може би 1 към 10. Само до преди 30 години, тази пропорция беше точно наобратно. Обръщането се случи пред очите ми и си давам сметка, че аз също донякъде съм бил част от това. Младостта е времето, когато егото се разширява, печели “битки” и превзема “територии”, без особено да се вглежда в детайлите. И това е нормално. С годините идва етап на “свиване”. Разширяването и свиването е всемирен (вселенски) и незаобиколим процес. Разбира се егото е лукаво и ни подхлъзва постоянно да търсим нови “битки”, нови “територии” и пак, и пак, и пак… Затова често процесът на “свиване” е труден и бавен, а при някои, настъпва едва в края на жизнения им път.
Добре е да сме наясно, че пристъпвайки прага на Доджото, техническото и духовното израстване трябва да се развиват паралелно. Двата аспекта са неделими един от друг. Залитането само в едната посока, води до бърза загуба на интерес и разочарование. Накратко ще го опиша така:
Усъвършенстването изисква навлизане в детайла. Това води до техническо израстване и осъзнатост. Осъзнаването води до себеконтрол. Себеконтролът е израз на приемане. Приемането е израз на смирение. Смирението е празнота. Там са духът, силата и етиката на боеца. Да разбираме и поддържаме празнотата е изкуство.
Нека започнем от там, че твърде малко хора си дават труда да навлизат в Детайла…
от Александър Славков, президент СК "Ипон"